Йога дишане

Безспорно е, че животът е в абсолютна зависимост от акта на дишането. „Дишане означава Живот." Да дишаш, значи да живееш, и няма живот без дишане. Новороденото дете прави едно дълго и дълбоко вдишване, задържа за миг поетия въздух, като извлича от него животворните му свойства и го изпуска с продължителен плач - така започва неговият живот на земята. Старецът изпуска слаба въздишка, престава да диша и така неговият живот достига своя край. От първото неуверено вдишване на детето до последния дъх на умиращия съществува дълга серия от непрестанни дишания. Самият живот е серия от дишания.
Дишането може да се смята за най-важната функция на организма, защото от нея безспорно зависят всички останали. Човекът може да живее известно време без ядене, по-малко време без вода, но без дишане неговото съществуване може да продължи само няколко минути.
Животът на човека зависи не само от дишането, но до голяма степен и от правилните навици на дишане, които трябва да му осигурят съвършена жизненост и имунитет срещу болестите. Един интелигентен контрол върху акта на дишане ще удължи нашия живот, възнаграждавайки ни с по-голяма издръжливост, докато едно занемарено дишане води до скъсяване на живота, намаляване на жизнеспособността и открива пътя на многобройни болести.
В своето нормално състояние човекът няма нужда от инструкции как да диша. Той, както детето и животното, диша естествено и правилно, според повелите на природата. Но и в това отношение той е претърпял промяна вследствие влиянието на цивилизацията. Придобитите вредни навици при ходенето, стоенето изправен и седенето са му отнели рожденото право на правилно и естествено дишане. Платил е скъпа цена на цивилизацията. Днес само дивакът, който не е заразен от навиците на цивилизования човек, диша естествено. Процентът на цивилизованите хора, които дишат правилно, е много нисък - вижда се по свитите гърди, смъкнатите рамене и застрашителното увеличаване на болестите на дихателните органи.
Видни авторитети твърдят, че ако само едно поколение се научи да диша правилно, човешката раса би се възродила - болестите биха станали толкова редки, че появата на някоя от тях би се възприела с любопитство, така както гледаме някаква рядка и странна вещ. Ако проучим въпроса, ще стане ясно, че връзката между естественото дишане и здравето е очевидна и обяснима и от двете гледни точки - източната и западната.
Западните учени доказват, че физическото здраве зависи главно от правилното дишане. Източните учени не само признават, че техните западни братя имат право, но и поддържат тезата, че в допълнение към физическата полза от правилните навици на дишане, чрез задълбоченото разбиране и практикуване на „науката на дишането" могат да се увеличат и умствената сила на човека, неговото щастие, самоконтрола, проницателността, моралът и дори духовното развитие.
Във въздуха има нещо повече от кислород, водород и азот. Окисляване на кръвта не е единственият феномен, произтичащ от дишането. Прана – жизнената сила или енергия – се съдържа във въздуха, водата, земята и във всичко, което ни заобикаля. Благодарение на нея има живот на Земята. Йогинът извършва серия от упражнения, чрез които придобива власт над тялото си, над дъха си и става способен да изпрати към който и да е орган или част от тялото по-голяма струя жизнена сила, или прана, като по този начин го укрепва и засилва. Чрез контрол върху дишането може да се отстранят страха, безпокойствата и негативните емоции.
При разглеждане на дишането трябва да започнем от механичния апарат, чрез който се осъществяват дихателните движения. Механиката на дишането се проявява първо чрез еластичните движения на белите дробове и второ чрез дейността на стените и дъното на гръдната кухина, в която те се намират. Гръдният кош е тази част от човешкото тяло, която се намира между шията и корема, и чиято кухина (наречена гръдна кухина) е заета главно от сърцето и белите дробове. В процеса на дишане ребрата се движат посредством две повърхностни мускулни обвивки, наречени междуребрени мускули. При вдишване мускулите разширяват белите дробове и по този начин създават празно пространство, в което въздухът се втурва в съответствие с добре познатия физически закон. Целият процес на дишането зависи от споменатите мускули, които с право могат да се нарекат дихателни мускули. Без тяхната помощ белите дробове не могат да се разширяват и науката на дишането се основава до голяма степен на правилното им използване и контролиране. Контролът върху тези мускули дава възможност да се постигне максимално белодробно разширяване и да се осигури най-голямо количество животворни свойства от въздуха.

Йогите разграничават четири основни начина на дишане:
1) Горно дишане;
2) Средно дишане;
3) Долно дишане;
4) Пълно йогистко дишане.

Ще дадем една обща представа за първите три начина на дишане, а по-подробно ще се спрем на четвъртия, върху който главно се основава йогийската наука за дишането:

1) ГОРНО ДИШАНЕ
Тази форма е известна на Запад като ключично дишане. Този, който диша по този начин, повдига ребрата, ключиците и раменете, като същевременно свива корема и изтласква неговото съдържимо към диафрагмата, която от своя страна се повдига.
При този начин на дишане се използва горната част на гърдите и белите дробове, която е най-малката, следователно само минимално количество въздух прониква в тях. Анатомичното изучаване на гърдите ще убеди всеки, че по този начин се прилага най-голямо усилие, а се постига най-малък ефект.
Горното дишане е вероятно най-лошата известна форма на дишане и изисква най-голямо разхищение на енергия, за да се получи най-малката полза. Източникът на много болести на гласните и дихателните органи може да бъде проследен до този варварски начин на дишане, а напрягането на тези толкова деликатни органи, вследствие на този метод, често води до дрезгавите и неприятни гласове, които чуваме от всички страни.

2) СРЕДНО ДИШАНЕ
Този начин на дишане е познат на западните учени като ребрено дишане и въпреки че е с по-малко дефекти от горното дишане, е много по-непълноценен от долното /коремното/ и пълното йогийско дишане. При средното дишане диафрагмата е повдигната, коремът - свит. Ребрата се повдигат и гръдният кош частично се разширява. Това дишане е много често срещано сред хората, които не са изучавали този въпрос. Но тъй като има два по-добри начина, ние го споменахме тук само бегло и то главно, за да привлечем вниманието ви върху неговите недостатъци.

3) ДОЛНО ДИШАНЕ
Нека първо споменем какво представлява диафрагмата. Знаем, че тя е големият плосък мускул, който разделя органите, намиращи се в предната част на гръдния кош от корема и органите в него. Когато е в покой, диафрагмата е куполообразна - т. е. гледана откъм корема тя изглежда като небесния свод над земята - като вътрешната страна на една извита като арка повърхност. Следователно, страната на диафрагмата, която е откъм органите, намиращи се в предната част на гръдния кош, прилича на дъгообразната изпъкналост на хълм. Когато диафрагмата е в действие, нейните куполи се спускат надолу, тя притиска коремните органи и изтласква корема.
При долното /коремното/ дишане белите дробове се движат по-свободно и следователно се вдишва по-голямо количество въздух. Единствено при пълното йогийско дишане се изпълват целите бели дробове с въздух, използва се техния пълен капацитет.
Горното дишане изпълва само горната част от белите дробове; средното - само средната и част от горната; долното /коремното/ - само долната и средната част. Очевидно е, че всеки метод, който изпълва изцяло белодробното пространство, трябва да бъде предпочетен пред тези, които го изпълват само отчасти. Всеки метод, чрез който човекът ще изпълни изцяло белодробното си пространство, ще бъде по-полезен, защото ще му позволи да усвои по-голямо количество кислород и да натрупа най-голямо количество прана.
Пълното дишане е смятано от йогите за най-доброто известно на науката дишане.

4) ПЪЛНО ЙОГИЙСКО ДИШАНЕ
Пълното йогийско дишане включва всичко добро от високото, средното и ниското дишане, при което техните недостатъци са отстранени. То привежда в действие целия дихателен апарат: всяка част от белите дробове, всяка алвеола, всеки дихателен мускул. Целият дихателен апарат откликва на този метод и с по-малко разхищаване на енергия се получава максимална полза. Гръдният кош се разширява в своите нормални граници във всички посоки и всяка част от механизма изпълнява своите естествени функции.
Една от най-важните характеристики на този метод е, че дихателните мускули влизат изцяло в действие, докато другите форми на дишане използват само част от тях. При пълното дишане мускулите, които контролират ребрата, работят активно, като увеличават пространството, в което белите дробове могат да се разширяват, и освен това създават опора на органите, когато имат нужда от нея, осигурявайки естественост на процеса. Определени мускули удържат на място долните ребра, докато други ги извиват навън.
Чрез този метод диафрагмата е под абсолютен контрол и е в състояние да изпълни както трябва своите функции с максимална полза. При това движение на ребрата диафрагмата леко придърпва надолу долните ребра, докато други мускули ги поддържат на място, а междуребрените мускули ги изтласкват навън, като от това съчетано действие се получава максимално увеличаване на средната част на гръдната кухина. В същото време горните ребра са издигнати и притиснати към външността от междуребрените мускули, а това увеличава горната част на гръдния кош до нейната най-висока степен. Ако сте научили отделните характеристики на четирите изброени метода на дишане, ще сте забелязали, че пълното дишане съдържа всички полезни страни на другите три метода, заедно с предимствата на комбинираната дейност на горните и средни части на гръдния кош, на диафрагмата и на постигнатия по този начин нормален ритъм.
Пълното йогистко дишане е фундаментално за цялата наука на йогите за дишането, и практикуващият трябва да се запознае с нея и да я овладее напълно. Не бива да се задоволява с научаването й наполовина, а трябва да работи сериозно до момента, в който този начин на дишане не стане негов естествен начин.
Ще са необходими работа, време и търпение - но без тях никога нищо не се постига. Постигнатите резултати от цялостното овладяване на науката за дишането са големи и никой измежду овладелите я не би се върнал към старите методи - напротив, той ще каже на своите приятели, че се чувства възнаграден за своите усилия. Казваме това, за да се разбере добре важността и необходимостта от усвояването на този основен метод на йогистко дишане, вместо да се опита веднага някое от привлекателните упражнения, които ще бъдат показани по-нататък. Повтаряме отново - тръгнете право напред и резултатите ще бъдат добри, но ако пренебрегнете основата, цялата сграда рано или късно ще рухне.
Може би най-добрият начин да ви научим на пълното йогистко дишане би бил да дадем прости инструкции относно самото дишане, последвани от общи бележки по него и, накрая, упражнения за развиване на гръдния кош, мускулите и белите дробове, развити малко или недостатъчно, поради неправилните начини на дишане, използвани в миналото.
Преди да продължим нататък ще кажем, че в пълното дишане няма нищо насилствено или неестествено, напротив, то представлява връщане към първичните принципи, връщане към Природата. Както възрастният дивак, така и цивилизованото дете дишат по гореспоменатия начин, когато са здрави, а цивилизованият човек е придобил неестествени навици на живот, обличане и т. н. и е изгубил това, което е имал по рождение. Обръщаме внимание, че пълното дишане не представлява непременно изпълване на дробовете докрай при всяко вдишване. Може да се вдиша обичайното количество въздух по метода на пълното дишане и да се разпредели във всички части на дробовете, в по-голямо или по-малко количество, но би трябвало да се диша пълно постоянно, всеки ден, за да може организмът да се запази в добро състояние.

Следващото просто упражнение ще ви позволи да си създадете ясна представа за онова, което представлява пълното дишане:

1) Застанете прави или седнете с изправен гръбнак. Дишайте през носа, вдишвате равномерно, като изпълните първо долната част на дробовете. Това се постига чрез движение на диафрагмата, която при спускане упражнява лек натиск върху коремните органи, като изтласква напред предната част на коремната стена.
След това се изпълва средната част на дробовете, при което изпъкват долните ребра, гръдната кост и гръдният кош. Впоследствие се изпълва горната част на дробовете с повдигане напред на горната част на гърдите, включително шестте или седемте чифта горни ребра.
При последното движение коремът леко се свива, което дава известна опора на дробовете и помага да се изпълни горната им част.
На първо четене може да изглежда, че това дишане се състои от три отделни движения, но това не е вярно. Вдишването е непрекъснато и цялата гръдна кухина от диафрагмата до най-издадената точка на гръдния кош в областта на ключиците, се разширява чрез едно еднообразно движение.
Трябва да избягвате рязкото вдишване, да се стремите към редовен и непрекъснат дихателен акт. Практиката скоро ще преодолее склонността към разделяне на вдишването на три части и ще даде като резултат едно равномерно дишане. Ще бъдат достатъчни малко упражнения, за да може да извършвате вдишването за две-три секунди.

2) Задръжте поетия въздух няколко секунди.

3) Много бавно издишайте, като задържате гръдния кош в статично положение, изтегляте малко корема и го повдигате бавно, така че въздухът да напусне белите дробове. Когато въздухът е изцяло издишан, отпуснете гърдите и корема. Кратка практика ще направи лесна и тази част от упражнението. Веднъж научено, движението ще се изпълнява почти автоматично.

Трябва да отбележим, че с този метод на дишане всички части на дихателния апарат влизат в действие, и всички части на белите дробове функционират, включително най-далечните му алвеоли. Гръдната кухина се разширява във всички посоки. Ще забележите също, че пълното дишане в действителност е една комбинация от различните дишания - долно, средно и горно, извършвани бързо и в посочения ред, така че да създадат едно еднообразно, непрекъснато, пълно дишане.
Ако правите упражнението пред голямо огледало, поставяйки леко ръка върху корема, и то така, че да могат да се усещат движенията, ще забележите колко много помага това да се разбере механизмът на пълното дишане.
В края на вдишването е полезно да вдигате от време на време раменете, които от своя страна повдигат ключиците и позволяват на въздуха да проникне в малкия дял на десния бял дроб (откъдето понякога тръгва туберкулозата). По принцип, при овладяването на пълното дишане се срещат известни трудности, но с малко упражнения те се преодоляват.

 

НОВО - Йога терапия »

Галерия »

Йога за деца »

Аюрведа »

Древна наука за здраве и дълголетие...

Аюрведичен тест »

Направете си аюрведичен тест за определяне на дошите...

Шивананда Йога »

Система от йога практики, включващи асани, пранаяма, релаксация...

Петте аспекта на Йога »

За да бъдем здрави и щастливи...

За кого е полезна Йога »

С Йога може да се занимава всеки ...

Разлика между Йога и спорта »

Разликата между Йога и спорта...

Йога дишане »

Да дишаш, значи да живееш, и няма живот без дишане...

Как да си повишим имунитета »

Стъпалото е своеобразна карта на...

Жизнената енергия »

Човекът е част от организираната и хармонична Вселена...

Правилното хранене »

Съвети и интересни рецепти...

Важно е да знаете »

Препоръки за Йога практиките...

 

 

Компютърни услуги

ОФИС АСИСТ - нашият ИТ помощник